Счетоводно обслужване: Амортизация на активите
01.11.2013
В настоящата публикация ние от счетоводна кантора Gbalance сме си поставили за цел да разгледаме един важен аспект при счетоводното обслужване на предприятията – амортизацията на активите и свързаните с нея счетоводни услуги.
Амортизацията се определя като разход, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност. Тъй като разходите рефлектират върху финансовия резултат, те са предмет на регламентация не само на счетоводното, но и на данъчното законодателство.
Според НСС 4 Отчитане на амортизациите, амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който:
· се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;
· има ограничен срок на годност;
· се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.
В ЗКПО като данъчни амортизируеми активи се определят:
1. данъчните дълготрайни материални активи;
2. данъчните дълготрайни нематериални активи;
3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
4. последващите разходи по чл. 64.
Съществена част от цялостната счетоводна политика на всяко предприятие, чието значение не бива да се пренебрегва при оказването на счетоводни услуги, е амортизационната му политика. Тя трябва да бъде разработена в съответствие с изискванията на НСС 4 и да включва информация за:
За всеки амортизируем актив или група еднородни по вид и еднакви по стойност амортизируеми активи предприятията разработват данъчен амортизационен план, като счетоводителите трябва да внимават в него да се отразява най-малко следната информация:
1. наименование на актива;
2. месец на въвеждане в експлоатация;
3. данъчната амортизируема стойност;
4. начислена данъчна амортизация;
5. данъчна стойност;
6. годишна данъчна амортизационна норма;
7. годишна данъчна амортизация;
8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата
които го налагат;
11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.
Амортизацията на ДМА е особен вид разход, който може умело да бъде използван при управлението на финансовите активи на предприятията. Спрямо тези управленски решения, държавата има активна позиция и, за да не се получава изкуствено/прекомерно завишаване на амортизационните разходи при счетоводството, държавата налага ограничения за максимално допустимата годишна данъчна амортизационна норма по категории активи, както следва:
При изчисляване на крайния финансов резултат за данъчно облагане от дейността на предприятието, сумата на счетоводно начислените разходи за амортизация за текущия период се посочват в увеличение на счетоводния финансов резултат, а сумата на данъчно признатите разходи за амортизация за текущия период - в намаление.
Имате нужда от допълнителна информация, индивидуално консултиране в областта на счетоводството или качествено счетоводно обслужване? Свържете се със счетоводна къща Gbalance още сега!
Амортизацията се определя като разход, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност. Тъй като разходите рефлектират върху финансовия резултат, те са предмет на регламентация не само на счетоводното, но и на данъчното законодателство.
Според НСС 4 Отчитане на амортизациите, амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който:
· се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;
· има ограничен срок на годност;
· се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.
В ЗКПО като данъчни амортизируеми активи се определят:
1. данъчните дълготрайни материални активи;
2. данъчните дълготрайни нематериални активи;
3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
4. последващите разходи по чл. 64.
Съществена част от цялостната счетоводна политика на всяко предприятие, чието значение не бива да се пренебрегва при оказването на счетоводни услуги, е амортизационната му политика. Тя трябва да бъде разработена в съответствие с изискванията на НСС 4 и да включва информация за:
- възприетия подход за класифициране на активите като дълготрайни материални и нематериални и като амортизируеми и неамортизируеми;
- възприетия подход при определянето на срока на годност на амортизируемите активи;
- възприетия подход при определянето на остатъчната стойност на амортизируемите активи;
- възприетия метод на амортизация по класове от сходни амортизируеми активи;
- друга информация по преценка на предприятието.
За всеки амортизируем актив или група еднородни по вид и еднакви по стойност амортизируеми активи предприятията разработват данъчен амортизационен план, като счетоводителите трябва да внимават в него да се отразява най-малко следната информация:
1. наименование на актива;
2. месец на въвеждане в експлоатация;
3. данъчната амортизируема стойност;
4. начислена данъчна амортизация;
5. данъчна стойност;
6. годишна данъчна амортизационна норма;
7. годишна данъчна амортизация;
8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата
които го налагат;
11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.
Амортизацията на ДМА е особен вид разход, който може умело да бъде използван при управлението на финансовите активи на предприятията. Спрямо тези управленски решения, държавата има активна позиция и, за да не се получава изкуствено/прекомерно завишаване на амортизационните разходи при счетоводството, държавата налага ограничения за максимално допустимата годишна данъчна амортизационна норма по категории активи, както следва:
| Категория активи | Годишна данъчна амортизационна норма (%) |
| категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии | 4 |
| категория II - машини, производствено оборудване, апаратура | 30 |
| категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти | 10 |
| категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони | 50 |
| категория V - автомобили | 25 |
| категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение |
100/години на правното ограничение Годишната норма не може да превишава 33 1/3 |
| категория VII - всички останали амортизируеми активи | 15 |
При изчисляване на крайния финансов резултат за данъчно облагане от дейността на предприятието, сумата на счетоводно начислените разходи за амортизация за текущия период се посочват в увеличение на счетоводния финансов резултат, а сумата на данъчно признатите разходи за амортизация за текущия период - в намаление.
Имате нужда от допълнителна информация, индивидуално консултиране в областта на счетоводството или качествено счетоводно обслужване? Свържете се със счетоводна къща Gbalance още сега!